officier

I. m. (lat. officiarius “chargé d’une fonction”)
1. чиновник; служител, длъжностно лице; ~ de justice съдебен чиновник; ~ de paix полицейски чиновник; ~ de l’état civil чиновник от гражданското отделение; ~s ministériels министерски пълномощници; ~ de santé помощник лекар, фелдшер; grands ~s de la Couronne помощници на краля (както в дома му, така и в обществените му администрации); ~ de police judiciaire изпълнител към правна полиция (който следи за нередности, злоупотреби на съдии, кметове и др.);
2. офицер; ~ subalterne младши офицер; ~ supérieur старши офицер; ~ de service кадрови офицер; дежурен офицер; ~ de la Légion d’honneur кавалер на Почетния легион; ~ d’Académie носител на академичен орден; ~ de l’Instruction publique носител на орден за заслуга към изкуствата, литературата или просветата. II. v.intr. (lat. médiév. officiare)
1. рел. служа, отслужвам литургия;
2. прен. действам церемониално.

Француз - Болгар sözlüğünde Француз officier kelimesinin Болгар manası nedir? Француз dilindeki officier kelimesinin Болгар dilindeki manasını yukarıda okuyabilirsiniz. officier diğer dillerde anlamlarına aşağıdan ulaşabilirsiniz.